Джошуа

Аз съм следващият Антъни Джошуа. Аз съм си аз. Не искам да приличам на друг боксьор. Сега е моето време. 

---------------------------------------------------------------------------

Лондон, 2016

Светлината от прожекторите блестеше. Двайсет хиляди души се неспокойно се раздвижиха на местата си. Притихнали, застинали. Най-оглушителна е тишината, обгръщаща затаилата дъх публика. Удари гонгът. Веднъж, втори път и продължи да звъни; звънът му беше като последен салют. Целият свят помнеше Мохамед Али, в Англия също спомените за него бяха живи. Тук, в Лондон, на Темза, под купола на „О2“ се е състоял първият мач за световната титла в тежка категория след смъртта на най-великия шампион в бокса. Гонгът удари за десети, последен път и тълпата изригна, последно отдаване на почит. 

Великите предшественици хвърлят тежка сянка върху всеки боксьор тежка категория. Втори Али няма да има, невъзможно е да се роди друг като него. Шампиони обаче има винаги. 

Множеството задумка с крака по пода, запляска с ръце, закрещя прегракнало. Публиката беше взискателна към героите си. Трябваше да се бият. Да страдат. Кръвта им да се лее и ударите им да причиняват болка на противника. 

Пред тях на ринга след малко ще излезе Антъни Джошуа. Там вече го очаква Доминик Бризийл, възпитан американец и претендент за неговата титла. Джошуа трябва да се появи на подиум, на сцена. На огромен екран зад него щеше да грейне името му. Ще се поразходи бавно напред и назад вдигнал ръкавица за поздрав към групичките, открояващи се в тълпата. Нямаше да има време да се спира пред зрителите, свършило беше и времето за обмисляне: мачът започваше. Прожекторите присветваха и шареха из залата, по изрично желание на Джошуа прозвуча силен лъвски рев. Нали все пак това бе „Леговището на Лъва“. Фойерверки се възпламениха от двете му страни и събитието придоби още по-голям блясък. 

Джошуа се появява, все още лицето му си е неговото. Усмихва се на един, на друг. Обкръжава го мрак и вече не вижда многохилядната публика. Дори старите лица,  които се тълпят около ринга остават неразличими за него. Там са някогашните му съотборници, старите приятели, както и старите врагове, всички са наблизо, и те са зрители сред хилядите, хилядите нови привърженици и поддръжници, които непрестанно крещят името му. За Джошуа този неудържим възторг остава невидим, не чува и ревът на тълпата. 

Хората от охраната го съпровождат с непроницаеми лица, проправят му път сред феновете. Под ярко осветен ринг е вече. На него ще се бие срещу първият претендент за титлата му. По лицето на Джошуа вече се чете решимост. Изкачва се, стъпва на ринга, промушва се през въжетата.    

Широкият при раменете му халат улавя светлините и засиява в бяло. Това е шампионът. Застава в ъгъла на домакина, зад него екипът му се разпръсва. Джошуа миролюбиво скръства ръце пред тялото си, едва ли не официално, очаква неизбежното. Междувременно Бризийл нанася удари срещу невидим партньор. Претендентът, който е бивш състезател по американски футбол, се държи неприлично свойски на ринга. Няма вид на роден боксьор. Размахва ръкавици във въздуха, нанася безцелни удари. 

Водещият произнася познатите думи: 

-  Готови за грохота.

И думите му отекват из залата. 

Джошуа надниква между въжетата. Гледа между тях. Вижда ли хората извън ринга? Или за него всичко е обгърнато от мрак? Сам ли е останал? Само той и мачът.